• Приоритетом Аналитического Центра "Эсхатон" является этнополитическое просвещение, цель которого - содействовать развитию демократии, построению действительного гражданского общества, расширению участия сознательных граждан в общественной и этнополитической жизни, углублению взаимопонимания между народами, культурами, религиями и цивилизациями.
    Группа АЦ "Эсхатон" ВКонтакте - https://vk.com/club16033091
    Книги АЦ "Эсхатон" - http//geopolitics.mesoeurasia.org
    Директор АЦ "Эсхатон" - Олег Гуцуляк, Ph.D. - http://www.primordial.org.ua


Антон Рачев: Евросъюзът вреди на славянските държави-членки на ЕС

В дните 24-26 февруарий 2012 година в беларуската столица Минск се състоя ХІІ международна научно-практическа конференция под надслов „Славянският свят на път към грядущето!”.

В работата на Конференцията взеха участие учени, творци и обществени лидери от Беларус, Украйна, Русия, Сърбия, България, Чехия, Полша, Казахстан и др.

Участниците в конференцията представиха за разглеждане широк спектър от въпроси, касаещи историята, политиката, стопанството и културата на славянския свят, обществено-политическото и хуманитарното развитие на славянските народи на днешния етап. В хода на конференцията бяха представени 70 доклада. Присъствуваха около 200 души.

Участниците в Конференцията, обсъждайки най-вече икономическото положение в Европа, а също така и в славянските страни, достигнаха до следващите изводи: Continue reading

Сохранить в:

  • Twitter
  • Grabr
  • WebDigg
  • Community-Seo
  • email
  • Facebook
  • FriendFeed
  • Google Bookmarks
  • Yandex
  • Memori
  • MisterWong
  • BobrDobr
  • Moemesto
  • News2
  • Live
  • MSN Reporter
  • MySpace
  • PDF
  • RSS

Янко Янев: Из «Философия на Родината»

Янко Янев е роден в Пещера на 20.11.1900 г., защитава докторат в Германия на тема «Живот и свръхчовек». За известно време е завеждащ културния отдел към Министерството на народното просвещение. След 1934 г. се установява в Германия, където чете лекции в Берлинския университет по културна история на България. Публикува в сп. «Българска мисъл», «Листопад», «Училищен преглед», «Златорог», «Отец Паисий», «Стрелец», «Пряпорец» и др. Сред по-известните му книги са: «Антихрист» (1926), «Върху ирационалното в историята. Опит върху проблемата за историята с оглед към логиката на Хегел» (1927), «Хераклит Тъмния. Пророкът от Ефес» (1928), «Петър Чаадаев. Личност и философия» (1932), «Героичният човек» (1934), «Образът на младото поколение» (1935), както и на публикуваните в Германия «Митът на Балканите» (1936), «Югоизточна Европа и немският дух» (1938). Една от близо 25 000 жертви на 13-и срещу 14 февруари 1945 г. при бомбардировка над Дрезден от съюзническата авиация на САЩ и Великобритания. 

Родината е преди всичко едно трагично чувство. Тя не се състои в никаква географска ограниченост. Не са само етническите и фолклорни особености, които я обуславят. Родината е пространство, преживявано като съдба. Това е най-първото и най-дълбокото определение на родината. Без елемента на съдбовното никое пространство не може да се преживява като родина. Безредното и безсъдбовно пространство е голо и пусто. То е само една отвлеченост. Да имаш родина, значи да чувстваш пространството, в което родно и народно живеят като съдба. Това пространство не е всъщност никаква реалност. То е само едно преживяване, мистическо и непонятно. Само в съдбовно прочувстваното пространство народът намира своята родина. Това пространство е напоено с кръвта на предци и деди; из него са минавали вековете на родния дух; над него е проблясвал гневът на боговете; то е космически сраснато с природата; като частица на всемирното пространство то е едно съзвездие за себе си, самостойно и самовластно, със своя участ и свой вътрешен живот, със своя собствена история и героизъм. Това родно пространство е непосегаемо и свято. В него почива душата на един народ. Там тя се ражда, цъфти и зрее. Continue reading

Сохранить в:

  • Twitter
  • Grabr
  • WebDigg
  • Community-Seo
  • email
  • Facebook
  • FriendFeed
  • Google Bookmarks
  • Yandex
  • Memori
  • MisterWong
  • BobrDobr
  • Moemesto
  • News2
  • Live
  • MSN Reporter
  • MySpace
  • PDF
  • RSS

Антон Рачев: Европейският национализъм продължава да открива своите пророци

Доклад на Антон Рачев пред международната конференция «Европа на свободните нации, а не диктатура на евробюрократите» — София, 17 февруарий 2012 година

Уважаеми колеги и съратници,

Вие присъствате на първата по рода си европейска националистическа конференция, провеждана някога в България. Надявам се вече преди всеки Луковмарш да се провежда по една такава конференция в нашата страна. Първата европейска националистическа конференция въобще в Европа, обаче, се е провела в германския град Дрезден през ноемврий 1942 година, като на нея четат доклади общо 11 участници от седем европейски страни.  Там има и българска връзка и тя се казва д-р Янко Янев – по него време преподавател по философия в Технише Хохшуле – Дрезден.

Кой всъщност е д-р Янев? Един младеж след края на Първата световна война отива да учи в Германия и защитава докторат при големия германски философ проф.Хайнрих Рикерт в Хайделбергския университет. 1924 година д-р Янко Янев се прибира в България, но не е добре приет от българските университетски масонски среди. Пише няколко книги за Хегел и Ницше, публикува често в списания като „Златорог” и „Мисъл”. През 1934-а  д-р Янев е поканен от германското правителство да чете лекции в Берлинския университет. В разгара на Втората световна война се стига до идеята да се свика и проведе една европейска конференция на националистически настроени мислители, писатели и публицисти. Тази конференция се състои в Дрезден и д-р Янко Янев е неин домакин и организатор. Continue reading

Сохранить в:

  • Twitter
  • Grabr
  • WebDigg
  • Community-Seo
  • email
  • Facebook
  • FriendFeed
  • Google Bookmarks
  • Yandex
  • Memori
  • MisterWong
  • BobrDobr
  • Moemesto
  • News2
  • Live
  • MSN Reporter
  • MySpace
  • PDF
  • RSS

Историческа среща между лидерите на румънската и българската асоциации

Историческа среща между лидерите на румънската културно-просветна асоциация «Тотул пентру Цара» и българската метаполитическа група Общество Дуло — Никола Калота (Nikolae Calota) и Антон Рачев.

На 27 януари 2012 година се проведе една дълго подготвяна и отлагана във времето българо-румънска среща.

Румънската асоциация «Тотул пентру Цара» се явява духовен наследник на легендарната «Желязна гвардия» на Корнелиу Зеле Кодреану (1899-1938). Организацията не се ангажира в партийните борби за светската власт в Румъния, но затова пък е особено активна на културния фронт като пази жив спомена и продължава делото на румънските легионери. Continue reading

Сохранить в:

  • Twitter
  • Grabr
  • WebDigg
  • Community-Seo
  • email
  • Facebook
  • FriendFeed
  • Google Bookmarks
  • Yandex
  • Memori
  • MisterWong
  • BobrDobr
  • Moemesto
  • News2
  • Live
  • MSN Reporter
  • MySpace
  • PDF
  • RSS

Антон Рачев: Унгария прави крачки към свободата си

В началото на новата година в Унгария се случва нещо забележително. Беше приета нова конституция! Но какво е тук забележителното – би запитал някой?

„Боже, благослови унгарците!” – с тези думи от националния химн на Унгария почва прембюла на Новия унгарски Основен закон, който „не признава комунистическата конституция от 1949 година, тъй като тя е била основа за господството на деспотията”.

В новата конституция името на страната от „Унгарска Република” е заменено на „Унгария”. Забраняват се абортите, унгарците зад граница се лишават от избирателни права, женитбите са съюзи само между мъже и жени, обезпечава се правото на самоотбрана, закрепва се положението за принадлежност на земните и водните ресурси към националното богатство и др.

Най-интересното от събитията около Унгария, обаче, са реакциите на така наречения „цивилизован свят” в лицето на световните „независими” електронни медии по повод на това събитие – снишиха рейтинга на Унгария, почти я изгониха от Евросъюза, плашат унгарците със задълбочаване на финансовата криза…

Въобще, за да се схване мащаба на разразилата се истерия около Унгария, е необходимо само да се подредят водещите заглавия на вездесъщите световни медии по въпроса: Continue reading

Сохранить в:

  • Twitter
  • Grabr
  • WebDigg
  • Community-Seo
  • email
  • Facebook
  • FriendFeed
  • Google Bookmarks
  • Yandex
  • Memori
  • MisterWong
  • BobrDobr
  • Moemesto
  • News2
  • Live
  • MSN Reporter
  • MySpace
  • PDF
  • RSS

Иван Дочев: Русе, 05 май 1932 година

От всички краища на страната запристигаха млади, със светнали очи, люде. Тихо, незабелязано всеки биваше посрещнат и отвеждан вън от града, в пансиона на сираците от войните. По двора никакво движение. Из града също. Като че ли никой не бе дошъл. Големият град погълна в пазвата си стотината младежи, скри ги от погледа на любопитните, от окото на властта, като че ли никой не бе дошъл. 22 легиона бяха пратили своите представители. Все млади, един от друг по-млади момци. Но с големи сърца, с искрящи очи. Никой нищо не подозираше. Конгресът бе открит. Вън от града, в пансиона за сираци от войните. Духът на бащите ни, които паднаха по боюните поля, дух, който живееше в сърцата ни, беше прострял десницата си над нас. Пазеше ни и ни вдъхновяваше. И там, в тая отдалечена сграда, в която стотица синове на герои живеят и се готвят за живота, днес, 5 май 1932 г. една друга стотица младежи, събрани от всички краища на страната, обмисляха, разискваха и решиха. Окончателно бе учреден Съюзът на националните легиони. Уставът бе приет. Пътят начертан. Никой в Русе не подозираше за това велико дело, което тогава бе сътворено.

Русе научи скоро за нас. След като решенията бяха взети. След като необходимата работа бе свършена, легионерите се показаха. Вечерта по улиците се почувства по-голямо оживление. Млади хора, срещаха се, възторжено се поздравяваха. Още никой може би не забелязваше. Но… мощни гърла, стотици млади хора под прозорците на „Доходното здание”, дето се даваше концерт от лигата на Румъно-българско сближение, запяха: „… О, Добружански край, ти наш си земен рай… Continue reading

Сохранить в:

  • Twitter
  • Grabr
  • WebDigg
  • Community-Seo
  • email
  • Facebook
  • FriendFeed
  • Google Bookmarks
  • Yandex
  • Memori
  • MisterWong
  • BobrDobr
  • Moemesto
  • News2
  • Live
  • MSN Reporter
  • MySpace
  • PDF
  • RSS

Антон Рачев: Дранг нах Остен — изпреварващият удар

Предисловие редакции: Предлагаем вниманию читателей экспертную оценку Болгарского отделения Центра Востока и Запада «Мезоевразия», посвященную 70-летию межимпериалистической бойни, ввергнувшей в страдания и муки народы Европы и Азии. То, что оказавшись под угрозой быть порабощенными сталинским СССР, народы континентальной Европы приняли сторону не менее чудовищного гитлеровского Рейха — это подлинная трагедия народов, бежавших «из огня да в полымя». И, если не простить их, то надо хотя бы взаимно понять друг друга, чтобы построить действительно Свободную и Справедливую МезоЕвразию.

Седемдесетгодишнината (1941-2011) от започването на войната срещу СССР дава повод да обърнем внимание върху все по-ясно доказуемия в годините на Интернета превантивен характер на това нападение. На 22 юни се навършват 70 години от «най-грандиозната битка в историята на човечеството” по думите на Хитлер (думи, казани в негова реч от 03 октомври 1941). Нарастващата заплаха от Изток трябва да бъде предотвратена от един изпреварващ германски удар. На германското военно командване е ясно, че се касае за една битка на живот и смърт. Континентът Европа е изправен пред огромната опасност да бъде болшевизиран изцяло.

В Прокламацията на Фюрера към германския народ от 22 юни 1941 година Хитлер заявява: «една по-нататъшна териториална експанзия на СССР за нас не само би било един грях на бездействие, а престъпление към германския народ, ако не и към Европа”.

Но тук е необходима малко предистория. Хитлер е принуден да сключи договор за приятелство със СССР на 23 август 1939 година с цел да охлади нападателните амбиции на Великобритания и в случай, че островната държава му обяви война, то да се наложи да обяви война и на Сталин. Сметките на Хитлер не излизат, тъй като Англия обявява война на Германския Райх, но не и на СССР, макар и двете държави да атакуват Полша. Continue reading

Сохранить в:

  • Twitter
  • Grabr
  • WebDigg
  • Community-Seo
  • email
  • Facebook
  • FriendFeed
  • Google Bookmarks
  • Yandex
  • Memori
  • MisterWong
  • BobrDobr
  • Moemesto
  • News2
  • Live
  • MSN Reporter
  • MySpace
  • PDF
  • RSS
  • «… Зажги свой огонь.
    Ищи тех, кому нравится, как он горит»
    (Джалалладин Руми)


    «… Традиция — это передача Огня,
    а не поклонение пеплу»
    (Густав Малер)


    «… Tradition is not the worship of ashes, but the preservation of fire»
    (Gustav Mahler)

    «… Традиционализм не означает привязанность к прошлому.
    Это означает — жить и поступать,
    исходя из принципов, которые имеют вечную ценность»
    (Артур Мёллер ван ден Брук)


    «… Современность – великое время финала игр олимпийских богов,
    когда Зевс передаёт факел тому,
    кого нельзя увидеть и назвать,
    и кто все эти неисчислимые века обитал в нашем сердце!»
    (Глеб Бутузов)