Янко Янев: Из “Философия на Родината”
Янко Янев е роден в Пещера на 20.11.1900 г., защитава докторат в Германия на тема “Живот и свръхчовек”. За известно време е завеждащ културния отдел към Министерството на народното просвещение. След 1934 г. се установява в Германия, където чете лекции в Берлинския университет по културна история на България. Публикува в сп. “Българска мисъл”, “Листопад”, “Училищен преглед”, “Златорог”, “Отец Паисий”, “Стрелец”, “Пряпорец” и др. Сред по-известните му книги са: “Антихрист” (1926), “Върху ирационалното в историята. Опит върху проблемата за историята с оглед към логиката на Хегел” (1927), “Хераклит Тъмния. Пророкът от Ефес” (1928), “Петър Чаадаев. Личност и философия” (1932), “Героичният човек” (1934), “Образът на младото поколение” (1935), както и на публикуваните в Германия “Митът на Балканите” (1936), “Югоизточна Европа и немският дух” (1938). Една от близо 25 000 жертви на 13-и срещу 14 февруари 1945 г. при бомбардировка над Дрезден от съюзническата авиация на САЩ и Великобритания.
Родината е преди всичко едно трагично чувство. Тя не се състои в никаква географска ограниченост. Не са само етническите и фолклорни особености, които я обуславят. Родината е пространство, преживявано като съдба. Това е най-първото и най-дълбокото определение на родината. Без елемента на съдбовното никое пространство не може да се преживява като родина. Безредното и безсъдбовно пространство е голо и пусто. То е само една отвлеченост. Да имаш родина, значи да чувстваш пространството, в което родно и народно живеят като съдба. Това пространство не е всъщност никаква реалност. То е само едно преживяване, мистическо и непонятно. Само в съдбовно прочувстваното пространство народът намира своята родина. Това пространство е напоено с кръвта на предци и деди; из него са минавали вековете на родния дух; над него е проблясвал гневът на боговете; то е космически сраснато с природата; като частица на всемирното пространство то е едно съзвездие за себе си, самостойно и самовластно, със своя участ и свой вътрешен живот, със своя собствена история и героизъм. Това родно пространство е непосегаемо и свято. В него почива душата на един народ. Там тя се ражда, цъфти и зрее. (продовження…)
